Трансексуална ще вдига тежести на Токио 2020, честно ли е или просто политика?

Какво е справедливостта? В спорта тя е всичко. Още от деца виждаме, че ранният старт в състезанието на детската площадка не е справедливо. Същото чувство за почтеност прониква и в професионалния спорт. Шлайфане на топката за крикет: не е честно. Бокс с пълни ръкавици: не е честно. Умишлено погрешно представяне в параолимпийската класификация: не е справедливо. Сблъскване със синдикатите за залагания, за да се определи резултат: не е честно. Допингът в спорта: не е честно. Ние класифицираме спортовете, за да се противопоставяме на несправедливостта и да пазим хората в безопасност. Боксьорите в тежка категория никога не се борят с тези в по-лека категория. От пубертета половете се състезават отделно в повечето спортове през повечето време. Това са отдавна приети норми. Или бяха.

Така започва коментарът на спортната журналистка от The GuardianТаня Алдред, относно първата трансексуална жена, която ще се състезава на Олимпийските игри в Токио тази година. Алдред си задава въпроса - справедливо ли е?

Ето й пълния текст:

43-годишната Лоръл Хъбард е готова да стане първият транссексуален олимпиец, след като бе избрана за отбора по вдигане на тежести в Нова Зеландия. Това се превръна в една от големите истории на Токио 2020, което обърна фокуса към въпроса дали транс жените имат несправедливо предимство пред биологичните жени?

Разделянето на отборите по пол само по себе си показва защо го правим: предимството на мъжките резултати. Без отделна категория за жени нямаше да видим нито една жена на финалите на Олимпиадата. Дори в бягането на 100 метра, един от спортовете с най-малка разлика в представянето между мъже и жени, приблизително 10 000 мъже по света имат лични рекорди, които са по-бързи от настоящата олимпийска шампионка при жените Илейн Томпсън-Хера (10,70 секунди). И не става дума само за лека атлетика. Докато най-малката разлика в постиженията между половете идва при състезания по бягане, гребане и плуване (11-13%), тези проценти стигат до 16% -22% при колоезденето и между 29% и 34%, когато става въпрос за боулинг и вдигане на тежести. Разликата в силата на ударите между мъжете и жените е колосалните 162%.

Но Международният олимпийски комитет промени своите насоки през 2015 г., за да позволи на спортистки, като Хъбард, да се състезават в женската категория, при условие че общото им ниво на тестостерон се поддържа под 10 наномола на литър в продължение на поне 12 месеца. Транссексуалните мъже не се сблъскват с никакви ограничения в мъжката категория по очевидни причини.

Все по-често обаче изследванията показват, че тези насоки за тестостерон не гарантират "лоялната конкуренция", на която се е надявал МОК. Рос Тъкър, спортен учен и експерт по предимствата на тестостерона в спорта, кратко обобщава: "Понижаването на тестостерона е почти напълно неефективно за премахване на биологичните различия между мъжете и жените."

Просто няма доказателство, че намаляването на тестостерона отнема предимството на мускулната маса, силата, чистата телесна маса, мускулния размер или костната плътност. Въпреки тези нови доказателства от д-р Ема Хилтън и Томи Лундберг, МОК е отложил всяко по-нататъшно вземане на решения до Токио 2020 и е оставил на отделните спортни федерации да решават собствените си трансджендър политики. Някои са смели, други са написали своите политики заедно с транс лобистки групи, без да се консултират с женски организации или спортни учени. Онези, които задават въпроси, относно подобни политики, са обвинени в трансфобия - както откриха Мартина Навратилова и Никола Адамс.

Най-честият аргумент, използван в полза на включването на трансескуални жени в отборите, е, че в спорта става дума изцяло за естествено предимство и че да бъдеш транс-жена е просто още един фактор, който да добавиш към списъка, подобно на размера на краката на Майкъл Фелпс. Проблемът с този аргумент е, че не се състезаваме според размера на краката, а защитаваме целостта на женския спорт, защото предимството, получено от мъжкия пубертет, е толкова изчерпателно по отношение на скорост, мощност, сила и много други неща. Краката на Фелпс му дадоха предимство като плувец, но мъжкият пубертет му даде много по-голямо предимство. На Олимпийските игри в Пекин той спечели 200 м свободен стил за 1.42.96, счупвайки световния рекорд. Федерика Пелегрини счупи световния рекорд за жените на същото разстояние, завършвайки на 1.54.82 - време, което нямаше да я изпрати дори в полуфиналите за мъже. Не беше вътрешното женомразство това, което я забави.

Серена Уилямс сподели пред Дейвид Летърман, че ако се наложи да играе крещу Анди Мъри, "ще загуби с 6-0, 6-0 след ... може би 10 минути". Мъжкият пубертет и андрогените дават предимство в различна стратосфера.

Някои твърдят, че този дебат е без значение, тъй като транс жените не печелят всичко, което е вярно. Простото обяснение обаче е, че атлетите, които са преминали пълния преход, като цяло не са били достатъчно добри. Както казва Тъкър, най-добрата велосипедистка ще победи 99% от мъжете, но най-добрите мъже са с 10-15% по-добри. И така или иначе, независимо от това дали транс жените печелят или не - дали Хъбард печели или не - законно е да се поставят под съмнение правилата, които им позволяват да се състезават, като се има предвид предимството им. Като се имат предвид проблемите с безопасността при битка или сблъсък, както и в някои отборни спортове.

Американската колоездачка Вероника Айви (по-рано известна като Рейчъл Маккинън) казва, че транс жените са жени и трябва просто да могат да се идентифицират в женската категория на всяко ниво. В този аргумент има известна сила. И все пак, защо изобщо правим категории за спорт според пола? Просто съберете всички заедно и гледайте как биологичните мъже печелят. Бих твърдяла обратното. Науката е млада. Спрете. Дишайте. Транс жените трябва да могат да изживеят максимално спортния си живот, така че ако изследванията могат да намерят начин да участват в женски спорт без предимство - брилянтно. Дотогава напълно премахнете идеята и се върнете към категориите, базирани на пола - женска категория и отворена категория, която може да приеме трансмъжете, които са приемали тестостерон, трансжените и мъжете.

Но преди всичко трябва да има осъзнаване, че не винаги можете да имате всичко. Точно както жените и транс мъжете не могат да доминират в мъжкия спорт, а мъжете не могат да се включат в женския спорт, транс жените не трябва да могат да отворят врата, която е била заключена по някаква причина. Не е честно.